19 нояб. 2018 г., 11:59

Нощем 

  Поэзия
805 1 4

Нощта се спуска - звезден прах.
В криле душата се облича.
И полита във съня без страх,
във свят далечен и различен.

 

Пътува във пространството и времето
и спира се от знак на знак.
Оглежда се тя, чуе ли си името.
Но сама е, а на около е мрак.

 

Във дълбоката вселена скита.
На звездите във любов се врича.
И в безкрая търси с нежност скрита,
душите сродни да обича.

 

И разбираш, там, на пътя вечен,
че плащаш в края за началото.
Без любов спасението е далече.
И търсат я душата ни и тялото.

 

       В.Т.           юни/18

© Valya Тodorova Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много любов през уикенда, приятели.
  • Така е, в любовта е спасението! Хубаво послание, изразено с красива образност!...
  • Образно рисуваш с думи,Валя!А без звзди няма лирика!Те са важен компонент за очакваното щастие,любовта!
  • Съгласна. Без любов спасението е далече. Поздравление за творбата!
Предложения
: ??:??