Нощем когато не мога да спя,
отивам и гледам луната
и на нея тихо шептя,
всичко за което мечтая.

Не мечтая за много неща,
единствено тебе да видя,
да чуя гласа ти и за миг очите ти да зърна,
когато в мен царува тишина.

Усмивката няма да пропусна,
очите ми там ще се спрат,
защото повярвай,
тя оправя ми деня.

Напомняш ми на песен тиха ,
а понякога на бурен океан,
но в очите ти блести една искрица
на любов и топлина.