Нощем в гората от легендите...

(приказка за пораснали, може би)

В гората от легендите

на приказния мир,

там Феите (последните)

устройваха си пир...

Случайно аз ли минах

(изгубил ли се бях),

но в тържеството, милото,

при тях се озовах...

Дори и не поканен

приеха ме за гост,

че в тяхната компания

аз трябвах им за тост.

Понеже обичайно е:

най–възрастния в пир

и пръв да викне: „Щастие!...“ –

от тостове безспир...

А да обидиш фея

„на старост“ и веднъж,

дори да оцелееш –

едва ли ще си мъж!...

... Какво да правя: знаех

приет ли съм за гост

и за любов и здраве

набързо вдигнах тост...

Но на мига́ усетих

капана в който бях –

сам някак неусетно

и уловен от тях!...

Понеже бяха много,

но само аз съм мъж...

(А пробвал ли е някой

със много наведнъж?!...)

И тука бе проблема:

аз как да избера

една от тях за мене

във нощната гора!...

Нали́ от неизбраните

ще бъда прокълнат:

и ще си влача „раните“

за „спомен“ в моя свят...

А фея озлобена

е вещица, че тя –                                                                     

в страст незадоволена

самата е: Жена!...

Дали превърнат в жаба,

или́ след сън дълбок,

една девица трябва –

да сложи „краен срок“...

... А  где девици?!... Слабо

днес вярват в любовта

и не целуват жаби

за принцове в нощта...

         *    *    *

... и тъй стоях си с толкова

там прелестни жени,

но не посмях, а болката

в ден дне́шен ме гнети́!...

04.05.2020.