На Креми
Отдавна тъмно е навън,
а аз въртя се, не заспивам.
Чакам да дочуя звън
да говорим, да попивам
всяка дума, всеки звук,
ти които промълвиш.
Ах, как те искам точно тук
ти до мене да стоиш!
Ще те гушна и прегърна,
силно в мен ще те допра.
Отново искам да те зърна!
Тръгвам аз, не ще се спра.
Вън студено е и вее,
люта зима, сняг вали.
А сърцето вече пее
и повтаря си дали
там навън във тъмнината
някак си така - случайно,
ще те срещне теб самата,
тръгнала към мене тайно.
Йордан Филчев
© Йордан Филчев Все права защищены