Нощен пейзаж

4 авг. 2013 г., 18:01

Поэзия

603 0 3

Когато залезът се слива с хоризонта -

жадувам за полъха на "Бриза"

и вълните пенливи

да сплитат в хамаци

косите ми игриво.

Да преобръщат телата ни,

а после приседнали на скалата

да гледаме вълнолома и заличим

лошите спомени в душата си.

Ти си закъснял слънчев лъч,

който с проблясъци ме озари

и в любовта се люлеем

от късния залив

и... до зари.

Нека ревнуват звездите,

нека ревнува Луната,

че две сърца се сливат

от обич за тях непозната.

След разпалени страсти

да отпуснем телата си.

Крясък на чайка

в късния час се сподави

на отсрещния бар в ритмите,

слушахме и вълните,

които люлеят плавно

отразения лик на звездите,

и с любов запечатвахме

спокойния нощен прейзаж.

А после ли?

После като "Бриза" -

идва когато си поиска и си отива...