Един чудак вървеше през града
и тихо си говореше с комините.
Топяха се снежинките. Следа,
тя пари. Но по нея не ще минете.
Един чудак целуваше нощта,
просветваха прозорците заспалите.
Прошепващ всяка тайна на света,
повтарящ пак и пак. За неразбралите.
Един чудак разтвори се в съня.
Отведоха го думите. И тайните.
Поет е той. Ревнива е нощта,
кодира с мрак следите му. Незнайните.