7 мар. 2019 г., 23:06  

Нощна сеитба 

  Поэзия » Пейзажная
803 7 25
Твърде дълго търсех думи,
но бяха трудни и тъжни;
този свят пъстър и шумен -
никому не остава длъжен:
все зората ще ни вика, мами,
а залезите тихо ще спускат
завесата на дневните ни драми,
преди сънят да се удави в чувства...
Но колко миговете ще оживяват?
И зависи ли от сърцето клето?
Луната броди сред мъгла в полето
и засява в нас звездна жарава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Все права защищены

Предложения
: ??:??