Нощни копнежи
Как морно гасне дневната тревога,
как мирно заспива всичко пак.
Как моята любов не стихва,
как моето сърце не спи!
Във този сладък мрак,
тъжен спомен се прокрадва.
Със дните стари-детски,
внезапно изненадва.
Мечтаех някога, мечтаех!
За дни красиви и нощи омайни.
До здрач навън играех
и щастието чаках.
Уви, светът ме спря.
Останах сам, останах сам!
По пътя срещнах много трудности, неволи!
И болка страшна преживях.
Но пак със трепет чакам теб,
да дойдеш ти при мен -
Мой очакван мирен ден!
© Галин Михалев Все права защищены