Пак е нощ. В тъмнината
плуват сенчести мечти.
И всеки миг в сумрака е очакване
някоя да хлопне на моите врати.
Ех, миг, тъй и недочакан -
да се сбъдна вечно жив,
да утолявам земна жажда
с водица жива, дето не горчи ...
Не би! Затова съня си чакам.
Всеки сън е толкова красив,
а понякога и толкоз неочакван -
събуждаш се, а наоколо звезди ...
© Валентин Василев Все права защищены