thedac (Димитър Драганов)
871 1129
9 нояб. 2017 г., 10:43

Нощни закачки 

  Поэзия » Любовная
318 2 2

„Не чоплѝ слънчоглед! Ще вечеряме…“,
я измерих със строги очи.
„Да не мислиш така да се гледаме?
Ще играем на разни игри!“

Преизпълних гърдите ѝ с огъня.
А нощта избумтя в небеса.
И враждите си стари заровихме.
Тази нощ е игра за деца…

И бедрото прегърна леглото ми.
И от устните шепот дойде.
А в очите ми свежите спомени,
ми напомнят: „Дете си! Дете!“.

А потта по челата си капе.
А света е любов и куршум.
А сърцето лицето ми хапе.
А сега съм останал без ум.

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??