Нощният град, със заспалите улици,
се разля пред очите ми.
Тихо глъхнат твоите стъпки във мрака.
Нощен площад в есенен град –
плаче ли, плаче душата ми...
В нощният град, и смълчаните улици -
сянка плаха се тихо промъква,
на ...теб, дългочакана.
В нощния град, над смълчаните улици,
няма – надеждата...
Но дочух - някой каза: "Обичам те!"
Вик в тишината разкъсва душата ми.
Чуваш ме в тишината на нощния град.
Чувам те... Плаче мракът ли?!
Плаче мрака, не аз...
Ти къде си?! Не виждам те...
Нощният град, с тихите калдъръмени улици,
търсят упора, в свят, не като другите,
моят и твоят. В нощния град,
по смълчаните улици – бяг ...
Търся те, искам те...
С болката лягам си.
С нея несвикнала...
...
Твоят блян, и мойте мечти
нейде убягват по сънните улици
в нощния град. Надигни се
и виж ме – там, край фонтаните,
и дори ...неприлична на себе си,
чакам те в нощния град,
с калдъръмени улици.
© Нели Все права защищены