17 нояб. 2007 г., 11:45
В коси копринени се оплитам,
като в чудна омагьосана гора.
В очите ти желаещи потъвам,
като във две планински езера.
От тялото ти топло се опивам,
сливам се с пулса на нощта.
На копнежа див се оставям,
докато настъпи сутринта.
Като морето те заливам
с непрестанни галещи вълни.
А по тебе - горещия пясък,
извират от щастие сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация