25 июн. 2024 г., 05:35

Нощно кръщение 

  Поэзия » Пейзажная
171 2 5

Потече залезът искрист

по стръмния небесен покрив

и затрепери като лист

една пчела в тревата мокра.

 

Отминал вече бе дъждът –

насред измитите простори

един светец, поел на път,

ключалка слънчева отвори.

 

И плъзнаха оттам лъчи –

на златно паяче крачета,

замрежиха безброй очи

на изнурената планета.

 

Светецът хлопна вечерта,

окото ѝ от жар затвори

и в купел хлад сега нощта

люлее сънища и хора.

 

 

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??