Събличам всекидневната си рокля
и я захвърлям върху пясъка на дюните
да се догонва и се бори с вятъра...
Потапям се в морето - дружелюбен космос -
и гушва ме в обятията си...
Опирам се о лунната му ивица
и вътре в мен звъни...
Зареждам се отново с блага истина,
отпускам се и спирам на брега.
Където чака ме притихнала
опитомената ми рокля сам сама.