Тъмнината му, приканваща да го докоснеш, да го опиташ, да видиш в него отражението на вселената.
По хоризонта упоритото слънце е оставило отпечатъци, разкривайки картина, небесното царство на звездите и постелята им от безгрижни облаци.
На места Те, звездите, гражданите на небето, толкова на гъсто съсредоточени, с блещукането си на жив и дишащ небесен град приличат на царство, царство на красотата, царство на тишината,
на нощното небе.
Само трепетът на сърцето ми измерваше бавните стъпки на тази картина, на този спектакъл, на това взимащо дъха същество,
пазейки, чакайки края си.
Безкрайно, недосегаемо, от нечии сън все едно излиза, изпитвайки преклонението и уважението ми, стражът на нощта, безкрайното пиршество на красотата.
Станимир
HeroBryan
Стефанов