Нощта и градът

Плач на саксофон стресва нощта,

ласкаво прегърнала града.

Очертания се пресичат с контури.

Хора и влакове заминават.

И се връщат в нощта.

Живее градът и нощта живее.

Упреци и прошки. И вричане.

Усещания, чувства. Съдби...

Истини, въпроси, думи.

Загадъчни многоточия витаят.

И любов, много любов. Боли

до лудост. И до сладост.

Събират се в сълза, капнала в сърцето.

Парченца тръпнеща наслада

сгушва чувствената нощ.

Всяко докосване пали.

Настръхнала нежност. И обич.

Спира времето безпаметно.

Няма свършване това безвремие.

Каква нощ... Каква нощ...

_{©Ванко Николов (Starkmaster}  ^®vn₎