Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
4 февр. 2020 г., 09:36

Нощта отново ме захлупи 

  Поэзия » Любовная
564 1 9

Нощта се спуска мрачно синя,
с криле покрива хоризонта,
изписква закъсняла птица,
луната се търкулва гола.
Пролайва куче и замлъква,
едно листо се залюлява,
минава някой и го стъпква,
безлика сянка се стопява.
Приглушено се чуват стъпки –
наблизо са, но пак са чужди,
врата отваря се за кратко
и някой се прибира вкъщи.
Притихнала и аз се сгушвам,
нощта отново ме захлупи
и знам, че няма кой да дойде,
защото ти си ме заключил...

© Геновева Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Точно нотката неопределеност, създава необходимата атмосфера, подобно на приглушена нощна светлина
    Има място всеки сам да проектира между редовете.
    Хареса ми.
  • Душата ми е заключена, със сигурност не съм в мазето, защото ще викам за помощ. И "няма кой да дойде" описва точно самотата.Сам, подтиснат, без очаквания...сякаш всичко е ясно.
  • Кой е той? Защо те е заключил? Къде те е заключил - в мазето? Нощта е описана чудесно, ама това накрая нещо не се вписва. И защо си захлупена? Защото си сама, защото нямяш свещ или са ти спряли тока? Лично аз предпочитам логически завършек, но на останалите може пък така да им харесва повече.
  • Благодаря, радвам се да ви видя тук.
  • Много красиво и въздействащо!... Поздравления, Геновева!
  • Почувствах и чух!
  • Благодаря ви !
  • Хареса ми...
  • Много ми харесват тези "рисунъци" - сиво към черно и обратно. И шумовете също. Шумовете на самотата.
    Хубаво написано е, затова.
Предложения
: ??:??