Нощта в прегръдката ни диша
Нощта в прегръдката ни диша
и аз съм в твойта лъчезарност,
в която любовта въздиша
с познатата ни благодарност.
Докосвам те внимателно с пръст -
в съня си трепваш - стенеш в плач,
а аз познавам тежкия ти кръст:
на болката ти станал съм палач!
Даде ми и страст, и ум, и воля,
за да си в брачната милувка,
а страха ти вещо ще измоля
с нежност, с любеща целувка.
Очите си отваряш - светлина:
простенваш в таз любовна среща,
отдавайки ми свойта добрина
с целувка на тела - гореща.
Целуващите се тела крещят -
Луната се усмихва и се чуди,
звездите срамежливичко трептят,
шептейки: "Сестрици, те са луди!"
© Валери Рибаров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Здравей, Златке!
Ти май педагогически започваш от техническите ми грешки?!
Поздрав! -
Здравей, Ванда!
Поздрав! -
Валери,мисля,че разбрах метафората,това вложих и аз в коментара си!
Поздрави! -
Към Лъки:
Любим се безспир в тишината
на ликуващите в смях сърца
и унесени така в играта,
те отново ни прераждат в деца.
Любовта невинно е родена
и живота ни превръща в ласка,
а пък тя е сила съкровена,
що напред и все напред ни тласка.
Затова вървим в пътека скъпа
без да правим нещо произволно
и дори пред чужда злоба – тъпа
няма да грешим дори неволно.
Любовта е чувство длъжно,
но от двама, преживяно
и затуй не става тъжно,
щом умело то е овладяно.
Любовта е чувство нежно,
правещо душата ми игрива,
но различието е неизбежно
и тогава става тя ревнива.
С тази болка любовта ни диша,
но тя въздига ни на трон,
а той е механизъм, с който пиша
и пази ни от тежък стон.
Така, чрез свежи възприятия,
не се превръщаме в жертви,
защото нежните обятия
са наши откровени клетви. -
Здравей, Поли!
Поздрав! -
Здравей, Яна!
Коментарът ти ме развълнува.
Поздрав! -
Здравей, Джейни!
Поздрав! -
Здравей, Люсиш!
Поздрав! -
Към Романтична Душа:
"Луди в любовта" е много фина метафора, носеща различно разбиране.
Поздрав! -
Мо, от любов вече и технически грешки правиш.
Оправи своеобарзна. -
Към Мая:
Обичаме звездите да ни греят-
такива - нежни и лъчисти,
а почнат ли и да се смеят,
очите стават толкоз чисти! -
Здравей, Златке!
Съгласен съм с теб, че тук е постигната своеобразна сила на изказа.
Поздрав! -
Душите ни една чрез друга
ликуват в благодарност,
че нощите ни тъй опиват
със свойта всеотдайност.
Докосваш ме със пръст и ето
утихват даже ветровете,
насън проплаква в мен детето
прокудено от световете.
Пак стреснато очи отварям
да срещна погледа ти дето
приласкавайки ме укротяваш
забързаният ритъм на сърцето.
С ръце притулваме звездите
да не смущават нощите ни щури
какво като шушукат зад гърба ни-
ний знаем,че душите ни са луди.
-
АХ този стих е прекрасен Валери!
Много нежен и вълнуващ!
Поздрави и щастлива нощ
-
Усетих го...наистина го усетих...благодаря ти за чувството...Прекрасен стих.
-
"Нощта в прегръдката ни диша
и аз съм в твойта лъчезарност,"
Браво!
-
Колко нежно и страстно...Бъдете ЛУДИ в любовта си!
-
нека да шептят, че луди сте - завиждат!
звездите са самотни и студени.
макар че от високото те всичко виждат,
не чувстват, не горят от любовта пленени. -
Целуващите се тела крещят -
Луната се усмихва и се чуди,
звездите срамежливичко трептят,
шептейки: "Сестрици, те са луди!"
Всекиму такава лудост... и до всяка болка палач.
Силен стих.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Не съм се усъмнил в теб, а се опитах да направя обобщение.
Поздрав!