Завръщам се във бащината къща,
в ръцете си държа букет цветя.
Пред портата стоя със почит няма,
очаквам мама да ме срещне с топлина.
И още щом пристъпя в китното ни дворче,
посрещат ме усмихнати цветя.
Обагрени са в най-различни краски,
напомнят, че дошла е есента.
И сякаш времето за миг е спряло,
потапям се в отминалите дни.
Там, дето двете заедно с нея,
засаждахме лехички с най-нежните цветя. ...