Носталгично
В старата къща, точно до парка,
(още въздишат пред нея липите)
бяха ни думите толкова малко,
че досега си навеждат очите.
Птици отчаяно кърпят небето,
грачи раздраното минало време.
Ти си на палци до другия петък,
аз съм бодливата топка от нерви.
Мерим на пръсти избраните примки,
във вратовете ни впили филизи.
Ето животът ми - купчина снимки,
твоят - по горното копче на риза.
Там, над липите и старата къща,
изгревът идва само по навик.
Няма ни алени в него и също,
няма ни в залеза, гаснещ в лилаво.
Старата къща, в дрезгави мисли,
сигурно помни ни - влюбени двама.
Някой напук по вратата е писал:
“В старата къща вече ни няма!”
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ви за думите!
-
"бяха ни думите толкова малко,
че досега си навеждат очите."
И аз от възхищение затворих
на думите очите си за дълго...
Каквото и да кажа:си шедьовър
за всяка тема,поглед,смях и ъгъл...
-
Много ми е близко като усещане!Имам подобно стихо –
Тук, под прозореца имаше пейка,
дето среднощно брояхме звездите,
люляков храст протягаше вейки,
имаше смисъл в мечтите... и т.н.И много ми хареса! -
Тъжно и истинско. Припомни ми за една стара къща, в която израснах и която вече я няма.
Поздравление,Радост, за този хубав и докосващ по Верленовски стих!: Мисана -
Възхитително!!!
-
бяха ни думите толкова малко,
че досега си навеждат очите. Наистина носталгично! Удоволствие е човек да те чете, Радост! -
Какво се е случило? Защо толкова тъжно?!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
