Дъждът изтича с босите си стъпала
по улиците прашно запъхтени,
поръси с нежност пожълтялата трева
и дланите ми вечно уморени.
През облаците слънчеви лъчи
огледаха се в тъжните зеници,
изгря дъга зад бягащи мъгли,
душата ми запърха като птица.
Последвах тичащия дъжд
през морните поля налели зърно,
помолих вятъра поне веднъж
да ми даде крилете си, за да се върна ...