Аз искам да се върна в безгрижното си детство,

да полетя като пеперуда над света

от приказки, игри и песни... и с необяснимото вълшебство

да потъна във забрава така до сутринта.

Море от спомени връхлита ме.

Въздишката ми е дълбока, но безспорно оправдана.

Как с лекота решавах сложни за дете въпроси -

житейски,

но за времето си крачех с невъобразим замах.

Бях усмихната, сега - неимоверно безразлична.

Смехът бе мойта слабост - изгубих някъде по пътя.

Мила, чувствена, лирична... В момента - толкова цинична.

Ужасът на сивотата направи ме безлична.

Защо си тръгна, мое детство?

Изчезна с тебе цялото вълшебство.

Не усещам вече бриза, не чувам и морето.

А птиците... небето...

Душата ми умира, потъва във дълбока бездна.

Изпълнена е с пустота, грозота... Аз чезна.

Спаси я, Обич! Лъч надежда, дай ù свобода!