ico1_all (Христо Паничаров)
27 524
10 июл. 2018 г., 09:17

Носталгично 

  Поэзия » Философская
743 4 5

Носталгично

 

 

Бе   Горда   Стара   планина ,

кълняхме се във теб Родино .

                                      Обичахме   я   таз   земя  ,

и имахме  безброй  причини .

 

      Любов, семейство, щастие,  деца.

                                      Повярвайте ми,  беше тъй красиво,

                                      и  помислете  за  това ,

                                      как  днес  в  душите  ви  е  сиво .

© Христо Паничаров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интегралното за този т.н. преход, който се видя че не се знае накъде върви!
  • Много вярно, Ицо!...
    С последния ред си обобщил положението, а всеки може за себе си да отговори защо стигнахме до тази сивота в душите...
  • Роботизирахме се, Христо. Наистина е носталгично. Поздрави.
  • Здравей Наде, мерси че се отбиваш при мен. С глаголите кълняхме и обичахме просто исках да подчертая че това прекрасно време е безвъзвратно загубено и отминало а за това е сами сме си виновни си много права. Поздрави!
  • Защо "обичахме", Ице? Разбирам и споделям горчивината и болката ти, но сами сме си виновни. А родината ни е красива...И друга нямаме...
Предложения
: ??:??