Сладнят безвкусно в мрака цъфналите вишни,
закичени несръчно в деколтето на април.
Душите им, душите им са пепел от огнище
и не подхожда в клоните им цветен аркансил.
Кому са нужни за декор бонбонените облаци,
щом слънцето и без това зад хълма се удави.
Да имаше във тази нощ поне един прозорец
да диша. Не! – все празни, тъмни и болнави...
Без жал бесува във сънуващия ирис на града
южнякът, пил на екс целувките на младо биле.
Зад нови, мускулести рамене, отърсили студа,
брегът сапунено ухание на утро скрил е... ...