Носталгично за зимата или моята пролет
Сладнят безвкусно в мрака цъфналите вишни,
закичени несръчно в деколтето на април.
Душите им, душите им са пепел от огнище
и не подхожда в клоните им цветен аркансил.
Кому са нужни за декор бонбонените облаци,
щом слънцето и без това зад хълма се удави.
Да имаше във тази нощ поне един прозорец
да диша. Не! – все празни, тъмни и болнави...
Без жал бесува във сънуващия ирис на града
южнякът, пил на екс целувките на младо биле.
Зад нови, мускулести рамене, отърсили студа,
брегът сапунено ухание на утро скрил е...
Сладни, сладни ми тази пролет и за нищо
не искам да сменя тръпчивия привкус на зима.
Вкусът на леден вятър, залез, бряг, огнище
и на разцъфнала любов във невъзможен климат.
© Даниела Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Отдавна не те бях чела. Сега разбирам, колко красота съм пропуснала, Дани. Удоволствие е, да се потопя в чувствените и богати поетични картини, които попиват за дълго у мен!
-
Много хубаво стихо, Дани!
...тръпчивия привкус на зима... също като вишните
-
Благодаря ви за прочита и коментарите!
-
Обичам да те чета!:*
-
Различно виждане, развито и защитено много убедително, образно и стилно!
-
Майсторски изграден поетичен контраст в образите и усещането в началото и в края на творбата!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
вкусих, усетих аромат - на всичко-то, което (може ли?) взех от редовете ти за (мой си) дар.