Носталгия

10 дек. 2023 г., 13:24

Поэзия

395 2 3

НОСТАЛГИЯ

... понякога ужасно ми се иска да съм отново същото хлапе,

което ветролее бяла ризка, доде си пийва сокчето – фрапе,

лови на тетраподите скариди – и ниже чепарета за сафрид,

или отива – слънцето да види, пропадащо зад гърбавия рид,

момчето, за което няма пречка по цяла нощ звездите да брои,

и – влюбено в Голямата си Мечка,

от Малката съвсем не се бои,

което с две-три летви и пелюра хвърчилце съчленява – да лети! –

и в лодчица от вестника "Култура" събира си хлапашките мечти,

хлапето, след което цяла Варна говореше с надежда и любов,

и аз отказвам просто да повярвам пред портите със Райския обков! –

ще диша то! – и нека му е леко! – да му е светъл утрешният ден.

Момче, момче-е!... Къде си? Тъй далеко

от теб сега е старчето във мен.

RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

2023-12-10T17:00:32+02:00

Опаковката остарява, душата щом спомени носи, тя вечно млада остава! Поздравления
zelenaradost (Милена Френкева)

2023-12-10T16:52:49+02:00

Детето в теб е живо и щастливо, иначе как ще пишеш така красиво
yotovava (Валентина Йотова)

2023-12-10T13:32:57+02:00

хлапето, след което цяла Варна говореше с надежда и любов,
и аз отказвам просто да повярвам пред портите със Райския обков! –
ще диша то! – и нека му е леко! – да му е светъл утрешният ден.
Момче, момче-е!... Къде си? Тъй далеко
от теб сега е старчето във мен.

Растем неусетно и по-неусетно стареем, а все си мислим, че още сме деца.