Емил (Емил Манов)
42 0
15 мар. 2007 г., 13:00

НОСТАЛГИЯ 

  Поэзия
666 0 8

НОСТАЛГИЯ

 

Печален, залеза съзирам

на тоя отминаващ ден,

и чак сега, уви, разбирам,

че моят свят е разрушен.

 

Днес няма гъски в пъстро ято

да излетят със крясък див

над малкото обрасло блато

с тръстики, във деня мъглив.

 

И няма пориви високи

да развълнуват мойта гръд,

ни мисли бурни и дълбоки,

ни страшни пропасти, ни смърт.

 

Изтичат часовете сиви,

злокобно спуска се нощта,

през облаците парцаливи

изгрява месец над света.

 

Зловещи сенки там чертаят

магични кръгове с крила,

два прилепа във транс блуждаят,

пищят и лутат се в мъгла.

 

И както в есенни върхари

линеят жълтите листа,

така с илюзиите стари

стопи се бързо младостта.

 

Днес чашата на мойто детство

разби животът груб със звън,

от слънчевото й вълшебство

остана златен прах и сън...

© Емил Манов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??