4 февр. 2005 г., 00:19

Носталгия 

  Поэзия
928 0 0


Ти си градът, в който се родих,

в теб изживях и радости и мъки.

Далеч от теб, сега света открих

но образът ти светъл не помръкна.

 

Явяваш се пред мен понякога на сън,

представям си те и на яве

и колкото и да е прелестен светът,

аз всичко с теб сравнявам.

 

И сякаш виждам трамвай номер 6,

как завива край централната гара

и как шуми пъстрото от хора поле,

на многоликия централен пазар.

 

Виждам алейките край стадиона

как влюбени, прегърнати вървят

забравили и грижи и умора,
събрали цялото богатство на света.

 

А Витоша, като декор зад тебe зеленее

и твоята въздишка черна поглъща.

Блести водата на Панчаревското“море”

и слънцето гальовно те прегръща.

 

Ти си градът където направих,

първите стъпки в живота и любовта,

където очи, шоколадово кафяви

ми дадоха всичко, което нямам сега.

 

Ти си гнездото в което се връщам,

както наяве, така и в моя сън.

И винаги с поглед ще те обгръщам,

когато тръгвам отново на път….

 

 

 

 







© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??