Носталгия

27 авг. 2011 г., 10:02

Поэзия

485 0 2

В ръцете ми лежи албумът стар,

а спомени се връщат на талази

и слушам вече дълго Буда-бар,

носталгия сълзлива ме полази...

Когато в меланхолия се пренеса,

и спомени, и сълзи ще изтрия,

от миналото ще се отрека...

от себе си, да мога, ще се скрия...

Добре ще е да не оставаш сам,

нагаждай се в житейските поврати,

бих искала докрай да се раздам,

макар на чужди хора, непознати.

Дори и с болка да отроня стон,

подобно влака - спрял се на перона,

оставам вечно търсеща подслон,

отчаяна, самотна примадона...

Защо да гледам миналото пак?

Не ще завърна хубавото време,

животът е оставил траен знак -

щом младостта дошъл е да ни вземе...

elenasim1 (Елeна)

2011-08-27T10:32:48+03:00

!!!...
ZAPP (Запрян Колев)

2011-08-27T10:22:49+03:00

Хубав стих...изтъкан от истинско чувство!Спомените не можем да променим ако са лоши, но ако са хубави нямаме причини да не ги викаме.Просто животът е еднопосочна улица.Поздрав,Ирена!