НОСТАЛГИЯ
Спомням си улицата, къщата и двора.
Как слънцето пече навън.
Спомням си квартала и лица на хора.
Споменът превръща се във сън.
Сънувам родната градина,
с цветя различни нацъфтели.
Татко с усмивка ме подмина,
с коси от старост побелели.
Ветрецът тихо шумоли в листата
на лозите, отрупани със плод.
Усещам аромата на цветята. ...