3 сент. 2022 г., 21:35

Носталгия в ла минор 

  Поэзия
314 8 5
Само, само ти една
можеш в мен да разбереш
тази вечна самота,
този шеметен копнеж.
Пак в прозрачните стъкла
свлича немощ през дъжда
във очите светлина
и превръща се в тъга...
И отново в мътен дим
твоят образ е незрим.
Аз самият те открих
и погребах в моя стих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??