Денят преваля.
Последни слънчеви лъчи
на дърветата листата близват.
Луната
вдигането на вечерната завеса чака –
с прожектора си
на щурците щимовете да огрее
и те с нежните си трели
да изсвирят
от мен в пространството нотирано
„Къде си…”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.