Нов Ден, част 3 финал
Луната вече изгрява над нас
Нощта посреща ни в своя власт
Целувка, после друга след нея
Да ти кажа да си ходим аз не смея
Какво ли чака ни след този ден
Дали ще пожелаеш да останеш с мен
Погалвам те за миг и след това треперя
Дали ще мога последни думи да намеря
Целувам нежните ти очи
Не ми шепти, а замълчи
Какво очакваше от този ден
Какво очакваше от мен
Притварям очи и си мечтая
За нищо друго не искам да зная
Имам теб и съм щастлив
Живея си живота мълчалив
В съня си бленувам
Да се окаже, че не сънувам
С трепет очаквам утринта
Трепет нежен в нощта
Притискаме се с теб в мрака
А утре нов ден ни чака
Новото слънце лицето ми погали
Нови надежди във мене запали
Но сама се събудих в леглото студено
И моето настроение е развалено
Аз се събудих по-объркан от преди
Май само в съня ми заедно сме били
Но слънцето своя път ще извърви
И ще потъне в кървави реки
А болката не ще се потуши
Нито копнежът по твоите очи
Ще търся дълго в мрака светлина
Ала едва ли ще дочакам новата зора
Защото знам, че щом се прероди
В нейния образ ще изгрееш ти
© Христо Андонов Все права защищены