Откриха някъде във Космоса, далече
на Трапист седем дъщери
красиви с цветовете на Земята,
осеяни с тайнствени скали.
Има ли живот и там, разум, човеци?
Как искаме на слънчев лъч да полетим
да минем покрай хиляди звездици
пространството да пресечем и покорим.
От плът и кръв или са сенки
говорят, а може би долавят мисълта
дали са Богове или като земляни тленни
знаят ли какво е Обич, Красота.
Усещам го и знам – не сме сами.
Там някъде далече има други.
Проглеждаме, откриваме следи
и тръгваме по тях към световете чужди.
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Все права защищены