Народът – уморен, сърдит, измъчен
с измами хранят го и с много глад
бездарни политици и се пъчат,
че пътя славен ще му изковат.
По славен път е с Кирил и Методий,
Паисий, и Софроний, и Берон,
а всички паразити да си ходят,
народът суверен е, но без трон,
в амбициите подли зверски включен
и в бедност нечовешка оскотял,
велик народ обичащ да се учи,
и в знанието виждащ идеал.
Такъв народ не ще търпи провали,
ще търси своя древен мъдър код
чрез новите герои, прокопали
през бездната жадуван нов възход.
Изправил ръст в предателствата – тиня
от подлости, прегърнати с лъжи,
един народ не иска да загине,
обикне ли се пак, ако реши:
Да следва знанието – крепка сила.
Да брани свойта крехка свобода.
Децата си да пази и закриля.
Със смелост в не, а не с покорност в да.
Народе мой, не бързай да залезеш,
макар и демографски изцеден.
Стани юнако, време е да влезеш
в живот велик, за който си роден.
© Милена Френкева Все права защищены