От пяна са сълзите ти. Безсъдържателни.
А думите ти - неусетени клишета.
Подмятам сънено ключодържателя,
припомням си, че аз държа валетата.
Презирам ли те? Ха, едва ли!
Сам себе си наричаш неудачник.
Усещам водни капки. Заваля ли?
Не. Кръвта ти капе. Ала е прозрачна.
Сънувам свободата си, а ти говориш.
Ставам. Мисля, с теб бях пряма.
Не ще се боря с тебе. Себе си преборих.
А ти говориш и не виждаш, че ме няма.