Нова пролет
Ражда се някъде вътре в мен... нова пролет.
Пуска корени, розовите листчета разпъпват!
И като бели птици в полет
по мен галещо раззеленилите се клончетата настъпват!
Почуква на сърцето ми китка свежест!...
Струя, запълваща духа с полъха си нежен и чист!
Сливане на разкош и прелест...!
И прасковен лист...
Толкова красиво е... Душата е още жадна!
Но... Но теб те няма!
Нежността е хладна!
Това, което пиша, е измама...
Не е същото... Няма с кого щастието да споделя...
То е просто заблуда!
Как без теб да полетя...?!
Дори и с образа на пеперуда!...
© Андреа Емилова Все права защищены