След трудния ден и умора.

Откъснато мисля, нямам упора.

С мене върви и бедата, затова

ще гледам новините от по средата.

За цветето израсло в гората,

обрулено от силни ветрове.

За отлива, нечакан от рибаря

и лодките на сухи брегове.

За чайката останала на плажа

с увиснали и счупени криле.

За скитника, приседнал на паважа

протегнал сухите ръце.

За мъдрия - от своите милиони,

спасил живот на мъничко дете.

За младата девойка с пагони,

заклела се в Родното небе.

За семейството на стария миньор,

но вчера срутил се забоя...

За нова партия на непозна сапьор,

но неуспешен бил развоя.

За топлината в знойното ни лято,

превила житните поля.

За птиците на цяло ято,

потънали в буйната река.

За емигрантите, завинаги в чужбина,

децата им говорят на иврит.

За циклона с разрушителната сила.

Последствия: Природата с хората е квит!

За настоящата  убийствена война.

Виновни политици няма. За мира!

За генетично новата храна.

За поколението не носела вреда!

Изслушвам новините наболели.

Прецизно от екрана се редят.

Тревогите за други отредени,

дълго време в мене ще звучат!