26 авг. 2010 г., 12:35
И ето, сядам да чета
нова българска литература.
Почесвам си наболата брада,
на шортите разхлабвам шнура.
И гледам, има много “светила”,
пишещи на таз стена.
И думи, думи, думи,
безчетни, безмълвни слова.
Те задръстват ми висшата чакра,
и карат ме пак да се къпя
със светена вода
чак от Акра. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация