8 сент. 2006 г., 00:21

Ново начало... 

  Поэзия
734 0 1
Нов живот и ново начало
лека-полека отмиват предишната чернота...
усмивка след усмивка забравят
какво е да бъдеш пропит с болка и самота...

Нова Любов измества предишни неволи
показвайки белия път от светлина...
Ново докосване гали в нощта ни
сетивата, жадували толкова дълго за ласка доброта...

Нови приятелства вдигат още завеси,
разкривайки целия свят за тази душа...
Нови премеждия разтупкват сърцата ни
в устрем да пият още от таз животворна вода...

И ден след ден израстваме драни,
но все по усмихнати, от тоз живот...
защото надали без рани
би могъл да бъде толкова щастлив тоз човешки род...

© Атанас Баротов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е и много мъдро.Когато всичко ни е наред, ставаме разглезени и започваме да вършим глупости(поне при мен е така)...Но защо трябва да изстрадаме, за да се насладим после не на друго, а на липсата на болката?
Предложения
: ??:??