Бляскав и шумен суети се светът,

празничен трепет обзема сърцата.

Фойерверки и чаши в единство звънят,

радостен смях огрява лицата.

Идва и чаканият час – полунощ,

отброяват се секундите с дъх затаен:

...три, две, едно – заря с ударна мощ

разтърсва нощта и превръща я в ден!

Новата година застава на прага,

чакана дълго с копнеж и надежда.

Нека е мирна и плодоносна! –

всеки ориснически нарежда.

А някъде сред шумотевицата на града,

в Божия храм – празнично... празен,

група от вярващи Богу благодарят

за живота си – от бурите житейски опазен.

За отминалата година – подарена

на всеки от тях – за добро и за зло!

За любовта и милостта споделена,

за уюта домашен и топлото легло.

За здраве и сили, за братска прегръдка,

за утехата получена от верни сърца,

за снабдените нужди, за поетата глътка,

за близки, приятели, за дом и деца!

Валят благодарности като дъжд изобилен.

Дори Новогодишният час бави ход –

заслушан в хвалението и молитвата жива

на този признателен Божи народ:

„О, Господи верен, пред Тебе смирени

стоим и прекланяме с трепет глави!

За всички Твои дела споделени

народът Ти искрено благодари!”

И с вяра предават те своето утре

на Живия, Славния, Прекрасен Творец.

От минало в бъдеще пристъпили бодро

с доверие в своя небесен Отец!

И славата Божия тържествено слиза,

изпълвайки храма с небесен копнеж.

Любов свръхчовешка в сърцата навлиза

като полъх на вятъра – съживително свеж.

А после излива се тази любов

в прегръдките на братска сърдечност.

Оформя се като ангелски благослов

и носи аромата на вечност!