Вятър палав
скъса колието на нощта
и блестящи перли
пръснаха се по небето,
духна леко в чаша
със шампанско прекипяло
и луната
с пяната дантелена зави,
а върху щурците
брулна пожълтели
есенни листа.
От уплаха,
те цигулките си скриха
и увисна в мрака
студена тишина.
Само в мен
един тон напевно
неспирно-топло
и ликуващо звучи -
Ти…
© Ласка Александрова Все права защищены