Тека, протичам, лея се, струя…
без тапа душата ми да спира;
опитай само контрол да ми наложиш
и гняв ще откриеш ти в зародиш.
Мислите нека като реката да бушуват,
спомените нека хубаво да се избистрят,
макар понякога и тъмни, нежелани –
знам, че приятели са в моментите неясни.
Заминавам, отминавам, движа се, вървя…
без резерви или маски, с които истината си да крия;
лъжата късно го разбрах, но е само временна изгода,
само ако имам желание във всичките си спомени да бродя.
А знаем там какви кошмари крият се,
всяка вечер тайно те преследват ме.
Даже, като се замисля – тайно?
Не, правят си го доста очевадно…
Кашлям, потискам, давя се, душа…
сенките гърлото захващат, сънищата – душата грубо ми нападат;
за всичките лъжи и кражби, дето аз
причинила съм на хората в своя нравствен мраз.
© Вая ВИ Все права защищены