16 мар. 2008 г., 20:41

Нужда от любов 

  Поэзия » Любовная
751 0 9

Аз съм капка летен дъжд,

нужна,

искряща.

Сърцето ми е пещ,

гореща,

изгаряща.

Тялото ми е вход към рая,

меко,

гъвкаво.

Сърцето ми е склад,

идват много,

оставят каквото носят

и си тръгват,

без дума, оставяйки тишина

и нужда.

Очите ми са океан,

красиви,

сини.

Душата ми е пропаст,

ала празна.

Ти си пътник,

безразличен,

практичен.

Не ти е нужна топлина,

не ти е нужна красота,

нямаш дом,

нито се задържаш дълго.

Нямаш никой и нищо,

не признаваш,

не уважаваш.

До мен стоиш, а си далечен.

Зная, че ще си тръгнеш,

винаги така става.

Давам любов,

давам надежда.

Тръпнеща очаквам,

да получа нещо...

Нищо не получавам, уви.

Сама скитам,

до мен стоят цял легион,

сърцето си раздавам милион,

а получавам само студ.

Сега стоиш до мен,

но зная, ще си тръгнеш.

Пак сама ще страня от света,

пак бездънна и празна ще се скитам.

Ще прося топлина,

дано ми я дадат.

Ще моля за любов,

дано я получа.

Ще се надявам,

ще чакам,

ще се моля

за уютен дом,

за огън да пробуди душата,

за романтика да напълни сърцето,

за лодка да плува в очите,

за светец да влезе във храма.

Аз съм пламък гореща,

не ме гаси,

ела, гори с мен в света на болка и сълзи.

© Различна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??