21 окт. 2017 г., 22:43
Когато във разлистената книга,
докосваш с пръсти нечий стих,
открил това, което все не стига
в момента нетипично тих
спомни си как те галеха очите
на щастливо споделена нощ
и как една сълза за теб попита
след споменът коварен, лош...
Непредвидените разстояния
спомни си как от радост те делят,
а шепите ти пълни с разкаяние
са миг отминал, миг тъй свят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация