Спри да ме обичаш, моля те.

Хвърляй фаса и върви.

Безполезно е обичането ни,

ако вече не боли.

Някак си... съм станала от рано

и не искам моя ден да развалиш

с празни приказки за някой,

който вече нощем не държиш.

Спри да ме обичаш, моля те.

Знам, че можеш, знам.

Ето, лесно е - 

аз оставам тук, а ти отиваш там.

Правиш крачки към колата,

ето - влизаш и я палиш,

тръгвай, с новата цигара

искам вече да забравя...

"Спри да го обичаш, моля те.

Отне ти пътя, и вървиш по неговия.

И пропуши, и забрави

колко много се обичаше самостоятелно.

Той е жалък, виж го - 

има ли дори очите,

има ли дори ръцете, 

във които някога забрави всичко?"

"Спри да ме обичаш, моля те.

Красива си и някак... не върви.

Дори и котките по улиците

вече бягат, щом се приближим.

Спри да ме обичаш, моля те.

Твърде стар съм за игри...

Даже вече нямам сили

за последно да се уморим..."

Спрях да го обичам.

Някак си.

Някой ме накара късно снощи.

Обеща ми залези,

а аз му се усмихнах в отговор:

"Вземи си залезите. Вземи ги всичките.

Вземи ги и иди си.

Тръгвай, махай се, върви си.

Бягай надалече и мисли си:

"Дано да не започна да обичам!"