2 окт. 2021 г., 23:49

Някакво вълчо 

  Поэзия
509 0 0
Вълкът си отхапа парче от луната
и върло опарен нададе тих вой.
Опашка разрошена лудо размята.
Нощта се уплаши завинаги. Той
внимателно тръгна към свойта вълчица
и свойте кутрета под близкия хълм.
Запращаше месецът знойни езици,
приканваше всички животни към сън.
Вълкът сетивата си живи наостри,
внезапно досетил отнякъде шум.
Подуши тревожно и сурна се косо
по своя житейски и праведен друм. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Все права защищены

Предложения
: ??:??