Някога смял ли си се, 
когато душата крещи от болка?
Някога вървял ли си без цел и посока?

Някога искал ли си нещо толкова
силно, че от нетърпение да тръпнеш?
Някога мислел ли си, че светът е твой?

Някога чувствал ли си се снижен до основи, 
с Земята?
Някога боляло ли те е така, че 
си искал да се затриеш от света?

Някога търсил ли си пътека в 
необятната пустош?
Някога стоял ли си с часове, 
гледайки в една точка?

Някога искал ли си да се скриеш, 
да бъдеш сам?
Някога боляло ли те е толкова 
безразлично, че нищо и никой 
да не те интересува? 

Някога мълчал ли си, 
когато всичко в теб иска да крещи?
Някога чувствал ли си се в
окови, от които няма спасение никъде?

Някога живял ли си ден за ден, 
колкото, че си роден?
Някога изпадал ли си в гняв 
и ужас, че дори да чупиш 
всичко, що видиш?

Някога живял ли си, без да имаш
капчица надежда за нищо?

Аз - да, и много боли от това!