5 февр. 2022 г., 13:40

Някога 

  Поэзия » Другая
652 0 0
Някога
То беше някога... Не помня даже...
Животът беше някак си по-инък...
... А днес е трудно даже да се каже –
той по-добре ли бе, или пък никак!...
Предимството на Младостта бзспорно
тържествено ме водеше в Живота...
На „екс“ живях!... И безотговорно!...
Но чувствах се комфорно и удобно!...
Живях хазартнно... Със Живота спорех,
но губех и печелех едновременно...
Със бурите свободно си говорех – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Все права защищены

Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...

Ещё произведения »