Някога елите били вълшебни
и омайвали всеки със своя чар.
Приготвени, като принцеси,
блещукали обсипани в бял кристал.
Приказките отново от тях са подети
и вятърът започва своя разказ стар.
Някога е имало истински вълшебници,
които нощем раздавали своя дар.
На разсъмване те пак били свежи
и танцували с много жар.
През деня стягали свойте корсети,
обвити в снежен воал.
Един ден снегът ще изчезне,
така както се е появил.
Всеки, който броди в него ще зъзне,
но на елите ще се е удивил.
Някога било е вълшебно
и по земята нямало никакви следи.
Всеки е имал пътуване безбрежно
и танцувал е тайно около вълшебни ели.
© Светлана Тодорова Все права защищены