2 окт. 2009 г., 18:44

Някога и сега 

  Поэзия » Гражданская
531 0 5

Някога,
когато Тодор Живков
щеше да тръгне нанякъде,
изправяха шосетата …
Запълваха дупките …
Метяха тротоарите …
Укрепваха мòстовете …

Всички си пазеха постовете!

А сега:
президентът да тръгне нанякъде,
премиерът да тръгне нанякъде,
парламентът да тръгне нанякъде,
омбудсмана да тръгне нанякъде –
все същата кал си остава!

Няма първи човек в тази държава!

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много точно и вярно си го казал!!!
  • Благодаря ви за отзивите,Ирена, Ваня, Петинка и Виктор.
    Стихотворението може да се тълкува по различен начин. Но то не е написано от носталгия по миналото - миналото е умряло, а като сатира срещу "парламентарната република" - това управленско недоразумение, при което правата и задълженията са така разпределени, че всеки получава облагите си, но никой за нищо не носи отговорност. Всеки може да се оправдава с другия.
  • Помня времето на Тодор Живков и преметените тротоари,но май предпочитам калта...
  • Уф, няма я!!!
  • Май, че без Тошо,
    стана по-лошо!
Предложения
: ??:??